Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото, като не му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница, но бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото, но не могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала. Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го гледала, гледала, но накрая не издържала и го попитала:
– Какво ровиш там, стар глупако! – троснала се бабата.
– Слава Богу, намерих го – ухилил се дядото.
– Какво си намерил?
– Твоя глас! – казал мило дядото...

~ Антъни де Мело ~